История на кардиостимулацията в България
От първите експерименти до съвременната електрофизиология
Кардиостимулацията е една от най-значимите области в съвременната кардиология и сърдечна хирургия. Нейното развитие е резултат от десетилетия сътрудничество между лекари, инженери и учени, а в България тази дейност има своя ясна историческа линия — от първите временни стимулации през 60-те години на ХХ-ти век до съвременните методи за ресинхронизираща терапия, екстракция на електроди, стимулация на проводната система и безелектродни кардиостимулатори.
История на кардиостимулацията – началото
За един от пионерите на сърдечната стимулация се счита американският кардиолог Albert Hyman, който през 1932 г. теоретично формулира принципа на електрическата стимулация на сърцето и въвежда понятието „изкуствен водач на сърдечния ритъм“ — pacemaker.
През 50-те години настъпва бърз напредък. Paul Zoll разработва външна електрическа стимулация, използвана при пациенти с животозастрашаващи брадикардии и асистолия. По същото време кардиохирургът C. Walton Lillehei прилага епикардна стимулация при деца след операции за вродени сърдечни малформации, а инженерът Earl Bakken създава портативно устройство с батерии — важен прототип на съвременния кардиостимулатор.
През 1958 г. в Швеция Åke Senning имплантира първия миниатюрен имплантируем кардиостимулатор, конструиран от инженера Rune Elmqvist. Това събитие поставя основите на модерната ендокавитарна електрокардиостимулация.
Началото в България
Първите стъпки на кардиостимулацията в България са направени през 60-те години на ХХ-ти век. През 1964 г. д-р Андрей Стойчев от Военна болница – София имплантира епимиокардни електроди, свързани с външен стимулатор, при пациент с AV блок и асистолия след травма. Интервенцията е успешна — пациентът възстановява синусов ритъм и оздравява. Това се приема за първия случай на временна стимулация у нас с електроди, контактуващи директно със сърцето.
В средата на 60-те години екипът на проф. Мавродинов от Националния център по сърдечно-съдови заболявания в София започва да използва временна стимулация при пациенти с екстремни брадикардии и AV блок. Прилагани са трансторакални електроди, поставяни в областта на сърцето и на гърба и свързани с външен кардиостимулатор.
През 1969 г. проф. Д. Димитров от НЦССЗ — днешната МБАЛ „Национална кардиологична болница“ — имплантира първия постоянен кардиостимулатор в България при пациент след сърдечна операция, използвайки епимиокардни електроди.
Проф. Йордан Марков и създаването на българската школа
През 70-те години на ХХ-ти век, проф. Йордан Марков поставя началото на съвременната трансвенозна ендокавитарна кардиостимулация у нас. Той създава първия Сектор по кардиостимулация към Клиниката по сърдечна хирургия на тогавашния НЦССЗ.
Под негово ръководство започва организираното обучение на специалисти и изграждането на центрове по кардиостимулация в страната. Постепенно такива структури се развиват във Варна, Пловдив, Хасково, Плевен, Велико Търново, както и в други болници в София. Проф. Марков остава в историята като един от основоположниците на електрокардиостимулацията в България.
Развитие на методите и технологиите
До началото на 80-те години в България основно се имплантират устройства за еднокухинна камерна униполярна стимулация. В средата на 80-те години в практиката навлизат програмируемите кардиостимулатори, двукухинната стимулация и биполярните електроди.
В началото на 90-те години екипът на проф. Марков, д-р Ничев и д-р Иван Кожухаров въвежда т.нар. погасяваща овърдрайв двукухинна кардиостимулация при пациенти с пристъпно предсърдно мъждене и надкамерни тахикардии. В същия период д-р Кожухаров започва да използва биполярни електроди с активна фиксация — първоначално за камерна, а впоследствие и за предсърдна стимулация.
МБАЛ „Национална кардиологична болница“ е единственият център в страната, в който се осъществява ендокавитарна кардиостимулация при деца. В годините там са имплантирани около 250 устройства при педиатрични пациенти, а през 2008 г. е имплантиран и първият двукухинен кардиовертер-дефибрилатор при 10-годишно момиче.
Нови етапи: ICD, CRT, екстракция на електроди и leadless стимулация
Първият кардиовертер-дефибрилатор при възрастен пациент в България е имплантиран през 1994 г. в УМБАЛ „Света Екатерина“ от д-р Денчев. През 2002 г. в същата болница проф. Светослав Йовев имплантира първата система за ресинхронизираща терапия — CRT-P, а през 2004 г. и първата CRT-D система.
През 2014 г., доц. Васил Велчев въвежда в УМБАЛ „Света Анна“ инвазивната трансвенозна екстракция на електроди и развива методиката в България. В периода 2022–2023 г. неговият екип въвежда стимулацията на проводната система, а през 2024 г. са имплантирани и първите безелектродни (leadless) кардиостимулатори у нас.
Учредяване и развитие на ССКЕБ
През 2003 г. по инициатива на д-р Иван Кожухаров и водещи специалисти от Националната кардиологична болница, болница „Лозенец“, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен, УМБАЛ – Стара Загора, УМБАЛ – Бургас и други центрове се учредява Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България — ССКЕБ.
За първи председател е избран д-р Ивайло Кожухаров, който ръководи Сдружението два мандата до 2010 г. Основната цел на организацията е да защитава интересите на специалистите, работещи в областта на кардиостимулацията и електрофизиологията, както и да съдейства за обучение, квалификация и въвеждане на съвременни стандарти.
В периода 2010–2016 г. председател на ССКЕБ е проф. Светослав Йовев, който организира първия Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология в България през 2014 г. в Стара Загора. Така се поставя началото на поредица от национални конгреси, провеждани на всеки две години.
От 2016 до 2023 г. Сдружението се ръководи от проф. Васил Трайков, който утвърждава позициите му сред кардиологичната общност и допринася за разпознаването на ССКЕБ като надежден партньор на Европейската асоциация по сърдечен ритъм — EHRA.
От 2023 г. председател на ССКЕБ е д-р Красимир Джинсов. Под негово ръководство продължава политиката на отворен диалог и сътрудничество с Дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по инвазивна кардиология, Българския лекарски съюз, НЗОК и EHRA. През последните години ССКЕБ развива активна научна, образователна и обществена дейност, включително инициативи, свързани със Световния ден на пулса, за което получaва признание и награди от европейската асоциация по сърдечен ритъм (EHRA).
Историята на кардиостимулацията в България е история на професионална приемственост, технологичен напредък и изграждане на национална школа. От първите временни стимулации и епимиокардни електроди до съвременните leadless устройства и стимулацията на проводната система, българските специалисти следват световното развитие и активно допринасят за неговото внедряване у нас.
ССКЕБ поддържа и продължава тази традиция чрез научна и обществена дейност, обучение, партньорство с национални и европейски организации и работа за подобряване на достъпа на пациентите до съвременно лечение.